Как да говорим с децата за коронавируса?

Как да говорим с децата за коронавируса?

Как да говорим с децата за коронавируса?

Насоките, дадени в този текст важат не само сега в ситуацията на пандемия и извънредно положение, а изобщо за всички разговори с децата.

Говоренето с децата не е приумица и няма да им навреди – те разбират достатъчно много, дори и най-малкитe. Това, което би им навредило е да избягваме темата и да мълчим за случващото се. Защо? Защото така  създаваме възможност страховете по темата, за която не говорим да се увеличат и да създадат фантазии и страхове. А тези страхове и сега, и в бъдеще може да ги плашат повече, отколкото един или няколко разговора. Преживяванията и послествията от неясното, премълчаното, тъмното са много по-страшни, отколкото разговора.

Ако самите вие сте много притеснени и ви е трудно да водите разговора, погрижете се първо за себе си като поговорите с лекар, психолог (консултант, психотерапевт), човек, на когото имате доверие и е авторитет за вас. В този разговор изяснете страха си и намерете своя начин да се справите с него и после говорете с детето. Защо е необходимо това? От една страна, защото децата естествено имитират вашето поведение; от друга – защото детето ще усети вашите страхове може много да се уплаши. Ако обърнете внимание на собствените си преживявания (затруднения, безпокойство, несигурност, тревога, страхове, скръб, гняв), осъзнаете ги – тоест, разберете от какво се притеснявате и предприемете действия, за да ги преодолеете, ще можете да говорите с детето освободени.  Когато се погрижите за себе си по този начин, ще дадете на детето модел за справяне в трудна ситуация и чувство за  увереност, че правите най-доброто за него. Това ще е достатъчно то да е спокойно в изпълнената с напрежение и непредвидимост ситуация.

Кризисните ситуации в общественото здраве са трудни за всички, за това е разбираемо, че много деца се чувстват уплашени и объркани. Като родители, учители и грижовни възрастни можем най-добре да помогнем, като слушаме и отговаряме на въпросите им по честен, последователен и подкрепящ начин.

Запомнете това - повечето деца, дори и тези, които са преживявали вече травма от траур или са били хронично болни, са доста издържливи.

Важно да създадем отворена среда, в която децата се чувстват свободни да задават въпросите, които ги вълнуват. Това е начина да им помогнем да се справят със стресови събития и преживявания и да намалим риска от трайни емоционални затруднения.

Конкретните стъпки:

  1. Създайте отворено и подкрепящо пространство, в което детето да може да задава въпроси. В същото време най-добре е да не го насилвате да говори с вас, ако и докогато не е готово. Задавайте отворени въпроси и слушайте.  Разберете какво вече знае, дали има достоверна и надеждна информация и го оставете да води разговора. Ако децата ви е съвсем малко и не са чувало за епидемията, може би не е необходимо да повдигате въпроса - просто използвайте шанса да му напомните за добрите хигиенни практики, без да въвеждате нови страхове. Рисуването, историите, играта, почивстването у дома и други дейности могат да помогнат за започването на разговор. Опитайте се да не провеждате разговора твърде късно вечерта (за да не се събуди през нощта уплашено)Добре ще е да му спестете конспиративните теории, мнението си за правителството, здравната система и т.н.
  2. Дайте пространство на детето - не омаловажавайте и не отричайте притесненията им. Признайте чувствата му и го уверете, че е естествено да се страхува от тези неща. Демонстрирайте, че слушате, като му отделите цялото си внимание и се уверете, че разбира, че може да говори с вас, когато пожелае.
  3. Отговаряйте на въпросите честно. Децата усещат и разбират, ако ги заблуждавате, а това ще повлияе на доверието, което имат към вас. Ако не знаете отговора на въпроса, който детето ви задава, по-добре да кажете „не знам“ и използвайте момента заедно да проверите информацията на сайт от типа на този на Министерството на здравеопазването или на  Световната здравна организация.
  4. Това е повод да помогнете на децата да намират точна информация – например на сайта на Световната здравна организация или УНИЦЕФ. Така може да разберете дали децата знаят неща, които са неверни. Може да попитате детето, ако е по-голямо: „Говорите ли си с приятелите си за вируса? Какво казват те?“. Ако е по-малко въпроса може да звучи така „Чувал ли си големите да говорят за болестта, която сега се разпространява?“.
  5.  Използвайте думи и концепции, които децата могат да разберат, като се стараете обяснението да е подходящо за възрастта и етапа на развитие на детето. Колкото е по-малко детето, толкова по-малко може да разбере темата, но може да усети страха ви. Преди тийнеджърските си години, децата са еготични (егоисти) и липсата на емоционална интелигентност понякога изглежда шокираща за възрастните, затова не тълкувайте превратно поведението им като безотговорно и пр. Ако детето е малко, направете миенето на ръце забавно – купете сапуни, които се пенят повече и пейте „Хей, ръчички“, класическа песен, изключително уместна в момента, дава и настроение или измислете свой забавен ритуал. Ако не се чувствате готови да говорите с детето за смъртта, може да обърнете раговора към това, което се прави, за да се предпазим болестта – например: „Когато си мием ръцете редовно и се храним здравословно, това ни помага да сме здрави“. Може да създадете задачи – например кой след кой си мие ръцете, кой е отговорен за това да има сапун и чисти кърпи. От една страна това дава усещане  на децата, че те участват в контрола над ситуацията. От друга - когато всеки има отговорности, планове и задачи, това намалява стреса и тревожността.
  6. Бъдете подготвени да повтаряте информацията и обясненията си по няколко пъти. Някои части от информацията може да е трудна за приемане или разбиране. Ако детето задава един и същ въпрос отново и отново, това може да означава, че този въпрос много го тревожи. Когато чува отговора ви отново и отново, то се успокоява от  думите ви.
  7. Ако детето ви се ядосва, че трябва да остане вкъщи, обяснете, че така  е по-безопасно и за него, и за приятелите му, и за всички хора, които обича. Уверете го, че знаете, че е трудно, на моменти може би страшно или дори скучно, но че спазването на правилата помага да предпазим всички.  
  8.  Ако детето ви се разболее,  каже, че го боли гърлото или се прокашля опитайте се да запазите спокойствие. Много вероятно е то да се изплаши също толкова, колкото и вие. Действайте според инструкциите и докато чакате резултатите от прегледа и изследванията, му припомнете, че вируса рядко поразява деца. Бъдете разбиращи за неговите притеснения, без да му внушавате и своите.
  9. Децата имат склонност да приемат лично ситуацията. Това означава, че те може да се тревожат за своето собствено здраве или това на най-близките им, както и за тези, които пътуват или живеят надалеч. Ако чуят, че възрастните хора по-често може да се разболеят (както е и случая с първите разболели се в България), дайте им възможност да се чуят по телефона или с видеовръзка с баби и дядовци, ако не са наблизо.
  10. Успокоявайте детето, но не му давайте нереалистични обещания.
  11. Разкажете на детето, че има много хора, които помагат на засегнатите от коронавируса. Това е добра възможност да им покажете, че когато се случва нещо страшно или лошо, има хора, които помагат. Припомням Ви, да не споделяте личното си мнение за състоянието на здравната система, ако то е крайно негативно.
  12. Децата се учат, гледайки родителите, значимите за тях възрастни, учителите си. Те следят как откликвате на новините за заразяванията, слушат разговорите ви с други възрастни.
  13. Не оставяйте децата да гледат твърде много телевизия с плашещи образи. Повтарянето на такива сцени може да са смущаващи и объркващи. Когато виждаме много тревожни новини по телевизията или онлайн, често у нас остава чувството, че кризата е навсякъде около нас. Децата не правят разлика между това, което виждат на екрана и собствената си реалност и могат да повярват, че са в непосредствена опасност. Можете да им помогнете да се справят със стреса, като им предоставите възможност да играят и да се отпуснат, когато е възможно. Децата, които са били болни от сериозни болести или са губили близки са по-уязвими от образите или новини за починали хора. Тези деца може да имат нужда от по-голяма подкрепа и внимание.
  14. Децата, които са твърде заети с въпроси или опасения за коронавируса трябва да бъдат насочени към детски психолог или психотерапевт. Ето още  знаци, които показват, че детето има такава нужда: повтарящи се нарушения на съня, натрапчиви мисли или притеснения, разсеяност, по-голяма от обичайната; капризи и недоволства,  повече от обичайните, повтарящи се страхове от болест или смърт, нежелание да се разделят с родител/-ите или нежелание да посещават училище. Ако подобно поведение продължи, помолете педиатъра, общопрактикуващия лекар или училищния психолог да ви насочи към подходящ специалист.
  15. Въпреки че родителите и учителите могат да следят актуалните новини с интерес и внимание, повечето деца са деца и може да не искат да знаят какво се случва с коронавируса и това също е нормално.
  16. Децата имат право на достоверна информация за случващото се в света, но възрастните също имат отговорност да ги пазят. Използвайте подходящ за възрастта им език, наблюдавайте реакциите им и бъдете бдителни за нивото на тяхната тревожност.
  17. Ако не можете да отговорите на техните въпроси, не се базирайте на предположения. Използвайте го като възможност да проучите отговорите заедно. Уебсайтове на международни организации като УНИЦЕФ и Световната здравна организация са надеждни източници на информация. Обяснете им, че част от информацията онлайн не е достоверна и че е най-добре да се доверят на експертите.
  18. Появата на коронавирус се използва от някои хора за расова дискриминация по целия свят, така че е важно да проверите дали вашите деца не са обект на тормоз или дали не допринасят за тормоза. Обяснете, че коронавирусът няма нищо общо с това как изглежда някой, откъде е или на какъв език говори. Ако в училище или на друго място са станали свидетели на други деца, жертви на тормоз, те трябва да се чувстват удобно да споделят с възрастен, на когото имат доверие. Напомнете на децата си, че всеки заслужава да бъде в безопасност в училище. Тормозът е недопустим и неправилен и всеки трябва да се постарае да показва съпричастност и да оказва  подкрепа.
  19. Покажете им примери на хора, които помагат. За децата е важно да знаят, че хората си помагат взаимно с доброта и щедрост. Споделете истории на здравни работници, учени и млади хора, наред с други, които работят за спиране на епидемията и за опазване на здравето в общността. Голямо успокоение е да знаем, че има много съпричастни хора, които полагат усилия за овладяване на ситуацията.
  20. Завършете внимателно разговорите. Важно е да знаем, че не оставяме децата в състояние на тревожност. Когато разговорът ви приключи, опитайте се да прецените нивото на тревожност, като наблюдавате езика на тялото им, обърнете внимание дали използват обичайния тон на гласа си и наблюдавайте дишането им. Напомнете на децата си, че те могат да водят други трудни разговори с вас по всяко време. Напомнете им, че ви е грижа, че ги слушате и че сте на разположение винаги, когато се чувстват притеснени.

 

Този текст е базиран на:

  •  Материала на Американската академия по детска и юношеска психиатрия Talking to Children About Coronavirus (COVID19), чийто автор е д-р Дейвид Фаслер, член на академията, детски и юношески психиатър с практика в Бърлингтън, Вермънт.
  • Статия та УНИЦЕФ

Представянето, редакцията и допълването на текста са на Борянка Борисова, психолог, училищен психолог, системен фамилен и брачен консултант