КАКВО Е КРИЗА И КАК ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ НЕЯ?

КАКВО Е КРИЗА И КАК ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ НЕЯ?

КАКВО Е КРИЗА И КАК ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ НЕЯ?

Дефиниция за криза

Латинската дума crisis има старогръцки произход и означава прелом, решителен момент. С криза обичайно се обозначава драматична промяна в състоянието на един организъм или система (семейство, организация, общност, държава) или в обичайното протичане на един процес. Основният смисъл на кризата е промяна. За да се обозначи една промяна като критична обаче, е необходимо тя да има следните две основни характеристики: да е много категорична (радикална, значима) и да настъпва внезапно или много бързо, неочаквано. Поради неочакваността на промяната и нейната сила, възстановяването на хомеостазата (равновесното състояние на системата) е силно затруднено, адаптивните/възстановителни способности са поставени на голямо изпитание. От тук произтича и относително високия риск от неблагоприятно развитие и провал на възстановителните процеси. С това е свързана и необходимостта от оказване на помощ.

 

Понятието „криза“ за пръв път е било използвано като специфичен термин от Джералд Каплан (Gerald Caplan). Класическата дефиниция на Каплан за кризата е следната: „Нарушение на стабилното състояние на индивида, настъпващо, когато той установи, че постигането на важни за него житейски цели е блокирано от сериозни препятствия. Тези препятствия изглеждат непреодолими, с помощта на обичайните методи за решаване на проблемите”.

Нерядко в дефинициите за кризата акцентът се поставя върху субективното преживяване – кризата се дефинира като болезнено преживяване, страдание, породено от събитие с травматичен заряд (Cooper). Събитията, породили реакцията могат да бъдат въображаеми или реални. По този начин се подчертава, че не самото събитие е криза, а болезнената преживелищна реакция, породена от него.

 

Отличителна характеристика на кризисните състояния е, че те са с ограничена продължителност – актуалният период на кризата се движи в границите от няколко часа (по-често няколко дни) до няколко седмици (около 6). През това време индивидът търси начин за възстановяване на нарушеното равновесие. Разрешаването на проблема може да доведе до:

  • възстановяване на баланса до първоначалното ниво;
  • по-адекватно или по-високо ниво на функциониране;
  • по-ниско ниво на функциониране или декомпенсация;

Успешното разрешаване на кризата е по-вероятно да се осъществи, ако индивидът има реалистичен възглед за събитието, подкрепа от обкръжението и ако притежава ефективни механизми на справяне (Aguilera & Messick; 1990).

Механизмите за справяне на личността могат най-общо да се подразделят на:

  • Адаптивни -  въвличане на социалното обкръжение, мобилизиране на близки и роднини, търсене на помощ от професионалисти;
  • Неадаптивни – оттегляне, изолация, депресия, злоупотреба с психоактивни вещества, различни прояви на регрес, вкл. позиция на силна зависимост от други, предизвикателно поведение или директна агресия, дезориентация и др.

 

Кризата като възможност за развитие и израстване

Освен като опасно състояние, кризата се разглежда и като състояние, което води до повишаване на потенциала за справяне. Някои автори  (Thomas) определят кризата като “катализатор на личностното и социално развитие, който руши старите навици, предизвиква нови реакции и става решаващ фактор за нови насоки на развитие”. Промяната, която предизвиква, може да доведе по-нататък до засилване на индивидуалните адаптивни възможности и следователно като цяло да повиши нивото на психично здраве. Нерядко единственият начин, чрез който може да се внесе здравословна промяна в една система (семейство, организация, институция и т.н.) е чрез криза, за да се променят непродуктивните вярвания, възгледи и ценности.

Можем да кажем, че кризата е мотивиращо предизвикателство и естествен механизъм за осигуряване на развитие. Китайският йероглиф за криза е съставен от два знака, единият от които означава риск (опасност), а другият – възможност.

В състояние на криза всички ресурси (цялата психична енергия), които са на разположение на индивида (семейството, организацията, общността), са насочени към една-единствена цел – разрешаване на проблема и намаляване на свързаната с него болка и страдание. Всеки път, когато човек – самостоятелно или с подкрепа от други хора, успее да преодолее кризата, научава не само как да се справи с кризата, но също така открива начини за предвиждането й и така намира пътища за избягването й в бъдеще.

 

Видове кризи

Кризи на развитието: това са преходи между различни етапи на живота, през които минаваме всички. Те включват периоди на значителен и продължителен стрес, особено ако няма достатъчно напътстване и подкрепа за да се предотврати блокирането в определена точка на прехода. Тези периоди на сериозен преход често са белязани от “ритуали на прехода” в ясно дефинирани моменти (например, раждане на дете, навършване на пълнолетие, завършване на училище, сключване на брак, пенсиониране, остаряване, или умиране).

Ситуационни (инцидентни, случайни) кризи: те настъпват в резултат на определени, обикновено неочаквани събития (като загуба на работа, загуба на доходи и/или жилище, нещастен инцидент, кражба, загуби поради смърт или развод).

Криза, свързана с отключващо събитие:

  • нещастни случаи (автомобилна катастрофа, промишлени и други катастрофи,  пожар в дома и др.)
  • терористични актове;
  • военни действия;
  • актове на насилие (изнасилване, побой, измъчване);
  • невъзвратима загуба на близки хора (смърт, раздяла, емигриране);
  • наличие или възможност за наличие на неизлечима болест (карцином);
  • уволнение;
  • ограбване и др.

Общото между тези събития, че те носят заплаха за физическия, личностовия или социалния интегритет (цялостност) на индивида. Важен е смисълът на събитието за индивида, а не значението, което му придават околните. Трябва да се отбележи, че дори присъствието на подобни събития в ролята на свидетел на случващото се, може да предизвика криза, ако наблюдаващият го съотнесе към себе си. Понякога само наличието на голяма вероятност за случването на подобни събития може да изиграе ролята на отключващ фактор.

Основни етапи в протичането на кризата

Всяка криза преминава през две основни фази:

1. Начална фаза. Стабилното и устойчиво равновесно състояние е нарушено. Появява се интензивна емоционална реакция (напр. тревожност), съпроводена с когнитивни (напр. невъзможност за концентрация, „блокиране“ на мисленето), поведенчески (напрежение, възбуда или вцепененост, дезорганизирано поведение) и вегетативни (напр. сърцебиене, задух, разтреперване и др.) симптоми.

2. Фаза на генериране на решения за справяне (адаптивни или дезадаптивни) – мобилизиране на възстановителните/защитните механизми. В рамките на 24 часа до 2 седмици индивида мобилизира своите обичайни вътрешни и външни ресурси – “защитни” механизми и стратегии за справяне. Тук искам да обърна внимание на следния факт. Първоначално на преден план излизат обичайните механизми за разрешаване на проблема. Този етап е критичен, тъй като при провал на тези първи усилия за справяне с кризисната ситуация нивото на напрежение често се покачва, човек се чувства тревожен, объркан и неефективен, преживява провал. Следват поредица неуспешни опити за справяне с проблема. Негативните преживявания могат да се засилят до усещане за полудяване, за хаос, за тежка безпомощност и пълна загуба на контрола над себе си и други симптоми. Високата степен на тревожност може да доведе до висока степен на дезорганизация. Част от трудността идва от това, че човек се мъчи да решава проблема отново и отново по старите, неефективни в новата ситуация начини. Или използва стереотипни решения, които вече са доказали ниската си ефективност в други ситуации. Изследвания сочат, че по време на тази фаза хората в криза са податливи към зависимост, нараства и потребността им да отреагират преживяванията си ( да изразят гнева, страха, недоволството, яростта си). Когато възбудата и напрежението са в своя връх и заинтересоваността от съвети или предложения е максимално повишена, се мобилизират както вътрешните, така и външните ресурси. Обикновено на този етап хората в криза предприемат опити за използване на нестандартни начини за преодоляване на кризата.

 

Възможните изходи от кризата:

  • Разрешаване на кризата. Индивидът се приспособява към новите обстоятелства. Стабилността и устойчивостта са възстановени на нивото, предшестващото кризата или дори по-високо ниво.
  • Дезадаптивни решения: активиране на кризисните преживявания, “бягство” в болестта.
  • Сериозна дезорганизация. Ако не бъде постигнато разрешение на кризисната ситуация, по начин, който е приемлив и достъпен за индивида, следва състояние на психическа дезорганизация - по-ниско ниво на функциониране, заболявания, отклонения в личностовото развитие, поведенчески нарушения и др.

Кризата винаги се съпровожда със симптоми, които затрудняват адекватното взимане на решение и структурирането на време и пространство, водят до хаотичност в действията, неефективност, безнадеждност и др. Тези симптоми са от различни модалности:

  • Емоционални: гняв, страх, вина, тъга, потиснатост, загуба на интерес, натрапливо, неочаквано и внезапно връхлитащи спомени (flash back); повишено напрежение, объркване, чувство за безпомощност; отклонения в себе-оценката; при екстремални ситуации може да се появят и психотични епизоди;
  • Телесни: виене на свят, прималяване, подкосяване в колената, пребледняване, сърцебиене и палпитации, гадене, изтръпване, топли студени вълни, изпотяване, разтреперване и др.;
  • Поведенчески: агресивни избухвания, социална изолация, нарушен сън, злоупотреба с медикаменти, прехранване;
  • Когнитивни: човек не знае как да разсъждава върху проблема, как да оцени реалността, как да формулира възможностите за решаване на проблема;  трудност за подреждане и поставяне на приоритет при решаване на задачи в ежедневието, когнитивни изкривявания – “има нещо дефектно в мен и затова се случиха тези неща в живота ми”.
  • Други: липса на апетит, безсъние

 

 

Как да се справим?

  • Чрез  търсене на подкрепа – професионална (психолог, консултант, психотерапевт)
  • Чрез повишаване на информираността по проблема (каквато е целта на този текст)
  • Почивка
  • Ходене пеша, спорт
  • Отделяне на време за рефлексия – какво се случва с мен, от какво имам нужда,  от къде идва трудността ми и т.н. Осъзнаване. Когато осъзнаем какво чувстваме и каква е потребността ни, преминаваме от бездействие в действие. Поемаме отоворност за себе си. Спираме да обвиняваме другите.
  • Излизане от старото, познатото, неработещото решение (поведение).
  • Търсене на новото, необичайното, нестандартно решение.
  • Практикуване на хоби
  • Любими хора
  • Забавни дейности
  • Доверие – в себе си, в другите, в живота

 

 Използвана е статия на Димитър Германов, Владимир Сотиров, Яна Кацарова за криза и кризисни интервенции.

Текста е подготвен от Борянка Борисова, психолог, училищен психолог, системен фамилен и брачен консултант