Анкета за родители относно провеждане на обучението в електронна среда
Уважаеми родители! Днес образователната система е поставена пред своеобразно предизвикателство. То дойде неочаквано и изискваше от всички нас незабавни действия. Обучението на Вашите деца никога до този момент не е било лишено от нещо толкова важно като ежедневното живо общуване с учителите и съучениците им. Напълно разбираме как извънредната ситуация ускори процеси, към които бяхме тръгнали заедно, а именно Вашето по-активно включване в партньоството с учителите и училището. Екипът на Регионалното управление на образованието в София-град се нуждае от Вашето откровено мнение за случващото се, за да можем заедно да работим за подобряване и развитие на обучението в електронна среда. Обръщаме се към Вас с молба за ангажирано участие в анонимната ни анкета. Прочетете внимателно въпросите и отговорете на всеки от тях, бъдете критични, но и добронамерени, като маркирате избрания от Вас отговор. Предвидили сме възможност да посочвате и повече от един отговор, както и свободно да споделите свои предложения. Благодарим Ви за отделено време! Благодарим Ви за подкрепата! Успяваме заедно!
ЗА РОДИТЕЛИТЕ НА БЪДЕЩИТЕ ПЪРВОКЛАСНИЦИ!
Уважаеми родители, Във връзка със стартирането на кампанията за прием на документи за първи клас – учебна 2020/2021 година, Ви уведомяваме, че справки за настоящ и постоянен адрес ще се извършват служебно от директорите на съответното училище, без да е необходимо да посещавате районните администрации! Заедно ще се справим!
Дистанционни обучение
Дните до 12 април 2020 година ще са неприсъствени в училище поради удължаване на срока на въведените противоепидемични мерки със заповед на министъра на здравеопазването. Обучението на учениците ще продължи в електронна среда.
Дейности по кариерно развитие на учениците
Указания за предстоящите дейности на Център за подкрепа на личностно развитие – Кариерно ориентиране и консултиране - София /ЦПЛР – КОК - София/
Прием в първи клас
В раздел: За нас - Прием в първи клас е качен графика и прилежащия район за приемане на учениците в първи клас за учебната 2020/2021 г. Заявления за прием в първи клас се приемат от 21.04.2020 г. до 21.05.2020 г. Заявленията могат да бъдат подавани по електронен път. Заявлението, попълнено от родителя, трябва да бъде изпратено на електронната поща на училището: school60@abv.bg
КАКВО Е КРИЗА И КАК ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ НЕЯ?
Дефиниция за криза Латинската дума crisis има старогръцки произход и означава прелом, решителен момент. С криза обичайно се обозначава драматична промяна в състоянието на един организъм или система (семейство, организация, общност, държава) или в обичайното протичане на един процес. Основният смисъл на кризата е промяна. За да се обозначи една промяна като критична обаче, е необходимо тя да има следните две основни характеристики: да е много категорична (радикална, значима) и да настъпва внезапно или много бързо, неочаквано. Поради неочакваността на промяната и нейната сила, възстановяването на хомеостазата (равновесното състояние на системата) е силно затруднено, адаптивните/възстановителни способности са поставени на голямо изпитание. От тук произтича и относително високия риск от неблагоприятно развитие и провал на възстановителните процеси. С това е свързана и необходимостта от оказване на помощ. Понятието „криза“ за пръв път е било използвано като специфичен термин от Джералд Каплан (Gerald Caplan). Класическата дефиниция на Каплан за кризата е следната: „Нарушение на стабилното състояние на индивида, настъпващо, когато той установи, че постигането на важни за него житейски цели е блокирано от сериозни препятствия. Тези препятствия изглеждат непреодолими, с помощта на обичайните методи за решаване на проблемите”. Нерядко в дефинициите за кризата акцентът се поставя върху субективното преживяване – кризата се дефинира като болезнено преживяване, страдание, породено от събитие с травматичен заряд (Cooper). Събитията, породили реакцията могат да бъдат въображаеми или реални. По този начин се подчертава, че не самото събитие е криза, а болезнената преживелищна реакция, породена от него. Отличителна характеристика на кризисните състояния е, че те са с ограничена продължителност – актуалният период на кризата се движи в границите от няколко часа (по-често няколко дни) до няколко седмици (около 6). През това време индивидът търси начин за възстановяване на нарушеното равновесие. Разрешаването на проблема може да доведе до: • възстановяване на баланса до първоначалното ниво; • по-адекватно или по-високо ниво на функциониране; • по-ниско ниво на функциониране или декомпенсация; Успешното разрешаване на кризата е по-вероятно да се осъществи, ако индивидът има реалистичен възглед за събитието, подкрепа от обкръжението и ако притежава ефективни механизми на справяне (Aguilera & Messick; 1990). Механизмите за справяне на личността могат най-общо да се подразделят на: • Адаптивни - въвличане на социалното обкръжение, мобилизиране на близки и роднини, търсене на помощ от професионалисти; • Неадаптивни – оттегляне, изолация, депресия, злоупотреба с психоактивни вещества, различни прояви на регрес, вкл. позиция на силна зависимост от други, предизвикателно поведение или директна агресия, дезориентация и др. Кризата като възможност за развитие и израстване Освен като опасно състояние, кризата се разглежда и като състояние, което води до повишаване на потенциала за справяне. Някои автори (Thomas) определят кризата като “катализатор на личностното и социално развитие, който руши старите навици, предизвиква нови реакции и става решаващ фактор за нови насоки на развитие”. Промяната, която предизвиква, може да доведе по-нататък до засилване на индивидуалните адаптивни възможности и следователно като цяло да повиши нивото на психично здраве. Нерядко единственият начин, чрез който може да се внесе здравословна промяна в една система (семейство, организация, институция и т.н.) е чрез криза, за да се променят непродуктивните вярвания, възгледи и ценности. Можем да кажем, че кризата е мотивиращо предизвикателство и естествен механизъм за осигуряване на развитие. Китайският йероглиф за криза е съставен от два знака, единият от които означава риск (опасност), а другият – възможност. В състояние на криза всички ресурси (цялата психична енергия), които са на разположение на индивида (семейството, организацията, общността), са насочени към една-единствена цел – разрешаване на проблема и намаляване на свързаната с него болка и страдание. Всеки път, когато човек – самостоятелно или с подкрепа от други хора, успее да преодолее кризата, научава не само как да се справи с кризата, но също така открива начини за предвиждането й и така намира пътища за избягването й в бъдеще. Видове кризи Кризи на развитието: това са преходи между различни етапи на живота, през които минаваме всички. Те включват периоди на значителен и продължителен стрес, особено ако няма достатъчно напътстване и подкрепа за да се предотврати блокирането в определена точка на прехода. Тези периоди на сериозен преход често са белязани от “ритуали на прехода” в ясно дефинирани моменти (например, раждане на дете, навършване на пълнолетие, завършване на училище, сключване на брак, пенсиониране, остаряване, или умиране). Ситуационни (инцидентни, случайни) кризи: те настъпват в резултат на определени, обикновено неочаквани събития (като загуба на работа, загуба на доходи и/или жилище, нещастен инцидент, кражба, загуби поради смърт или развод). Криза, свързана с отключващо събитие: • нещастни случаи (автомобилна катастрофа, промишлени и други катастрофи, пожар в дома и др.) • терористични актове; • военни действия; • актове на насилие (изнасилване, побой, измъчване); • невъзвратима загуба на близки хора (смърт, раздяла, емигриране); • наличие или възможност за наличие на неизлечима болест (карцином); • уволнение; • ограбване и др. Общото между тези събития, че те носят заплаха за физическия, личностовия или социалния интегритет (цялостност) на индивида. Важен е смисълът на събитието за индивида, а не значението, което му придават околните. Трябва да се отбележи, че дори присъствието на подобни събития в ролята на свидетел на случващото се, може да предизвика криза, ако наблюдаващият го съотнесе към себе си. Понякога само наличието на голяма вероятност за случването на подобни събития може да изиграе ролята на отключващ фактор. Основни етапи в протичането на кризата Всяка криза преминава през две основни фази: 1. Начална фаза. Стабилното и устойчиво равновесно
Как да говорим с децата за коронавируса?
Насоките, дадени в този текст важат не само сега в ситуацията на пандемия и извънредно положение, а изобщо за всички разговори с децата. Говоренето с децата не е приумица и няма да им навреди – те разбират достатъчно много, дори и най-малкитe. Това, което би им навредило е да избягваме темата и да мълчим за случващото се. Защо? Защото така създаваме възможност страховете по темата, за която не говорим да се увеличат и да създадат фантазии и страхове. А тези страхове и сега, и в бъдеще може да ги плашат повече, отколкото един или няколко разговора. Преживяванията и послествията от неясното, премълчаното, тъмното са много по-страшни, отколкото разговора. Ако самите вие сте много притеснени и ви е трудно да водите разговора, погрижете се първо за себе си като поговорите с лекар, психолог (консултант, психотерапевт), човек, на когото имате доверие и е авторитет за вас. В този разговор изяснете страха си и намерете своя начин да се справите с него и после говорете с детето. Защо е необходимо това? От една страна, защото децата естествено имитират вашето поведение; от друга – защото детето ще усети вашите страхове може много да се уплаши. Ако обърнете внимание на собствените си преживявания (затруднения, безпокойство, несигурност, тревога, страхове, скръб, гняв), осъзнаете ги – тоест, разберете от какво се притеснявате и предприемете действия, за да ги преодолеете, ще можете да говорите с детето освободени. Когато се погрижите за себе си по този начин, ще дадете на детето модел за справяне в трудна ситуация и чувство за увереност, че правите най-доброто за него. Това ще е достатъчно то да е спокойно в изпълнената с напрежение и непредвидимост ситуация. Кризисните ситуации в общественото здраве са трудни за всички, за това е разбираемо, че много деца се чувстват уплашени и объркани. Като родители, учители и грижовни възрастни можем най-добре да помогнем, като слушаме и отговаряме на въпросите им по честен, последователен и подкрепящ начин. Запомнете това - повечето деца, дори и тези, които са преживявали вече травма от траур или са били хронично болни, са доста издържливи. Важно да създадем отворена среда, в която децата се чувстват свободни да задават въпросите, които ги вълнуват. Това е начина да им помогнем да се справят със стресови събития и преживявания и да намалим риска от трайни емоционални затруднения. Конкретните стъпки: 1. Създайте отворено и подкрепящо пространство, в което детето да може да задава въпроси. В същото време най-добре е да не го насилвате да говори с вас, ако и докогато не е готово. Задавайте отворени въпроси и слушайте. Разберете какво вече знае, дали има достоверна и надеждна информация и го оставете да води разговора. Ако децата ви е съвсем малко и не са чувало за епидемията, може би не е необходимо да повдигате въпроса - просто използвайте шанса да му напомните за добрите хигиенни практики, без да въвеждате нови страхове. Рисуването, историите, играта, почивстването у дома и други дейности могат да помогнат за започването на разговор. Опитайте се да не провеждате разговора твърде късно вечерта (за да не се събуди през нощта уплашено). Добре ще е да му спестете конспиративните теории, мнението си за правителството, здравната система и т.н. 2. Дайте пространство на детето - не омаловажавайте и не отричайте притесненията им. Признайте чувствата му и го уверете, че е естествено да се страхува от тези неща. Демонстрирайте, че слушате, като му отделите цялото си внимание и се уверете, че разбира, че може да говори с вас, когато пожелае. 3. Отговаряйте на въпросите честно. Децата усещат и разбират, ако ги заблуждавате, а това ще повлияе на доверието, което имат към вас. Ако не знаете отговора на въпроса, който детето ви задава, по-добре да кажете „не знам“ и използвайте момента заедно да проверите информацията на сайт от типа на този на Министерството на здравеопазването или на Световната здравна организация. 4. Това е повод да помогнете на децата да намират точна информация – например на сайта на Световната здравна организация или УНИЦЕФ. Така може да разберете дали децата знаят неща, които са неверни. Може да попитате детето, ако е по-голямо: „Говорите ли си с приятелите си за вируса? Какво казват те?“. Ако е по-малко въпроса може да звучи така „Чувал ли си големите да говорят за болестта, която сега се разпространява?“. 5. Използвайте думи и концепции, които децата могат да разберат, като се стараете обяснението да е подходящо за възрастта и етапа на развитие на детето. Колкото е по-малко детето, толкова по-малко може да разбере темата, но може да усети страха ви. Преди тийнеджърските си години, децата са еготични (егоисти) и липсата на емоционална интелигентност понякога изглежда шокираща за възрастните, затова не тълкувайте превратно поведението им като безотговорно и пр. Ако детето е малко, направете миенето на ръце забавно – купете сапуни, които се пенят повече и пейте „Хей, ръчички“, класическа песен, изключително уместна в момента, дава и настроение или измислете свой забавен ритуал. Ако не се чувствате готови да говорите с детето за смъртта, може да обърнете раговора към това, което се прави, за да се предпазим болестта – например: „Когато си мием ръцете редовно и се храним здравословно, това ни помага да сме здрави“. Може да създадете задачи – например кой след кой си мие ръцете, кой е отговорен за това да има сапун и чисти кърпи. От една страна това дава усещане на децата, че те участват в контрола над ситуацията. От друга - когато всеки има отговорности, планове и задачи, това намалява стреса и тревожността. 6. Бъдете подготвени да повтаряте информацията и обясненията си по няколко пъти. Някои части от информацията може да е трудна за приемане или разбиране. Ако детето задава един и същ въпрос отново и отново, това може да означава, че този въпрос много го тревожи. Когато чува отговора ви отново и отново, то се успокоява от думите ви. 7. Ако детето ви се ядосва, че трябва да остане вкъщи, обяснете, че така е по-безопасно и за него, и за приятелите му, и за всички хора, които обича. Уверете го, че знаете, че е трудно, на моменти може би страшно или дори скучно, но че спазван
ПРОГРАМА НАЧАЛЕН КУРС - ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
Програмата за начален курс можете да намерите във фейсбук страницата на училището.